УКАЗАНИЕ за туристическите услуги

Целта на това указание е да внесе допълнителна яснота за единното прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от органите на Националната агенция за приходите в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г.

ЗДДС регламентира две специфични правила във връзка с данъчното третиране на туристическите услуги:

- намалена ставка на данъка в размер 9 на сто за доставки по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани (чл. 66, ал. 2) и

- специален ред за облагане на обща туристическа услуга (Глава шестнадесета).

Приложимата нормативна уредба, касаеща данъчното облагане на визираните по-горе доставки, освен общите разпоредби, е:

- ЗДДС - чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "л", чл. 66, ал. 2, чл. 136 - 142, § 1, т. 37, 37а и т. 45 от ДР на ЗДДС;

- Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) - чл. 40, чл. 79, ал. 5, чл. 85 - 87а;

- Закон за туризма (ЗТ) - § 1, т. 8, 10 и 12 от ДР на ЗТ.

I. ДОСТАВКИ ОТ ЛИЦЕ, ПРЕДОСТАВЯЩО НАСТАНЯВАНЕ НА ХОТЕЛСКИ НАЧАЛА (ХОТЕЛИЕР)

1. Общи положения

Доставчик-лице, извършващо настаняване в туристически обекти (хотел или подобно заведение), наречено за краткост по-долу "хотелиер", прилага намалената ставка за данъка, както когато заведението, в което се извършва услугата по настаняване е негова собственост, така и когато същото е наето от него или най-общо казано хотелиерът го експлоатира на свой риск, без значение правното основание.

За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по Закона за туризма. С чл. 45 - 56 от Закона за туризма са регламентирани условията и реда за категоризиране на туристическите обекти, които могат да бъдат:

- средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;

- местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги;

- туристическите хижи - туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.

Предоставянето на "ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани" по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС включва както отдаването под наем на палатки, каравани или подвижни жилища, които се намират в рамките на къмпинг и се използват за настаняване, така и отдаването под наем на места за разполагане на собствени палатки, каравани или подвижни жилища в рамките на къмпинг.

Следователно, предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани по закона средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи, както и в такива, непритежаващи издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране (например некатегоризирани почивни бази), не следва се третира като настаняване по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС и за него не се прилага намалена данъчна ставка.

Относно понятието "настаняване", § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС препраща към определението за "основни туристически услуги" съгласно т. 12 на § 1 от ДР на ЗТ. В обхвата на услугата се включват нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената ставка е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т. е. доставката по настаняване може да включва следните услуги:

- нощувка;

- нощувка и хранене;

- нощувка и транспортни услуги;

- нощувка, хранене и транспортни услуги.

Следователно от гледна точка на ЗДДС в доставката настаняване е налице основен задължителен елемент нощувка. Не е допустимо прилагане на намалена ставка, когато в доставката настаняване не присъства нощувка или същата е само съпътстваща доставка към други услуги, включително хранене или транспорт. Така например хотелиер предоставя услуга по организиране на сватбено тържество в ресторанта на хотела, което включва храна, напитки, забавна програма и пр. за участниците и гостите на сватбено тържество и нощувка за младоженците. В посочения пример основната доставка е сватбеното тържество, а нощувката за младоженците се явява допълнителна услуга, която би могла да бъде съпътстваща към основната и ако възнаграждението е определено общо, следва да се приложи облагането на основната доставка.

Доставката настаняване представлява единна услуга, макар и евентуално включваща няколко елемента и в този смисъл, за да е приложима намалена ставка, следва двата или повече елемента на комплексната услуга, предоставена от данъчно задълженото лице за клиента да са толкова тясно свързани, че обективно да образуват една единствена неделима икономическа доставка, чието раздробяване би било изкуствено. Това се дължи и на обстоятелството, че намалената ставка представлява изключение от общото правило и не може да се прилага разширително. Поради задължителното наличие на основен елемент нощувка, за да е налице единна услуга, храненето, съответно транспорта, следва да са толкова тясно свързани с нощувката, че по същество да представляват единно цяло, една услуга. Очевидно това може да бъде постигнато само ако всички елементи се предлагат общо с обща цена достъпни са за всички клиенти, заплатили общата цена, без оглед на това дали се потребяват или не от отделния клиент. Така например, когато клиент е закупил от хотелиер само нощувка, няма да е допустимо прилагане на намалена ставка, ако клиентът реши да се възползва от услугите на ресторанта на хотела. В този случай храненето представлява отделна доставка, която няма нищо общо с нощувката, тъй като клиентът решава допълнително, отделно и независимо от кого и как да получи услугата по хранене - това би могъл да бъде ресторантът на хотела, но и всеки друг ресторант. В този смисъл храненето в посочения пример се явява отделна доставка, която не е елемент от настаняването и за нея не е приложима намалената данъчна ставка.

Следва да се има предвид, че когато някой от другите елементи на настаняването, а именно хранене или транспорт, се предоставя от трети лица, например хранене в ресторант, който не е собственост на хотелиера, за да е приложима за тях намалена данъчна ставка, тези услуги следва да имат характер на съпътстващи нощувката доставки, включително да не влияят съществено върху общата цена (съставляват малка част от нея). Това е така, тъй като за услуги, закупени от трети лица, които данъчно задълженото лице предлага на своите клиенти от свое име, по начало е приложим режим на облагане на разликата в цената (марж) съгласно глава шестнадесета от ЗДДС. За да се приложи към една доставка различен данъчен режим, в случая общият ред за облагане с намалена ставка за настаняване, тази доставка следва да има характер на съпътстваща към основната доставка.

Предвид разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС, когато основна доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и сама по себе си не представлява цел за клиента, а се явява допълнение или повишава качеството на основния предмет на доставката.

Пример: хотелиерът осигурява с обща пакетна цена нощувка в стопанисвания от него хотел, хранене в стопанисвания от него ресторант и осигурени от трети лица услуги като транспортна услуга за кратка дестинация - например от хотела до ски писта или до плажа.

При условията на съпътстваща доставка услугата по настаняване може да включва и други туристически услуги, които обичайно се предоставят на клиентите. Такива услуги например, могат да бъдат: паркинг, сейф, шезлонг, чадър, басейн, фитнес и други подобни. Тези услуги, когато са предоставени с обща цена (с настаняването) и доколкото нямат самостоятелна ценност, а способстват за повишаване на качеството на основната доставка, ще имат съпътстващ характер спрямо основната доставка - настаняване и спрямо тях също ще е приложима намалената данъчна ставка от 9 на сто.

Но дори и една доставка да не представлява основна цел за клиента, в случай че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране - в този случай за целите на ДДС биха били налице две или повече отделни доставки подобно на изложеното в т. 2.1. по-долу. Преценката на обстоятелствата за наличие или отсъствие на съпътстваща доставка следва да се извършва самостоятелно за всеки конкретен случай.

Предвид горното:

Предоставянето на хранене или транспорт от хотелиер, без същият да предоставя нощувка, не следва да се третира като настаняване и спрямо предоставената услуга не следва да се прилага ставка 9 на сто.

В случаите, когато транспортът, храненето или друга туристическа услуга е предоставена на хотелиера от трети лица и същите не са съпътстващи доставки, за тях се прилага данъчното третиране на доставките на туроператор, посочено в раздел II.

Когато допълнителни туристически услуги се извършват на свой риск и за своя сметка от хотелиера и същите не са съпътстващи доставки, за тях е приложим общият ред на облагане.

2. Специфични случаи

2.1. Доставки на услуги от хотелиер, включени в обща цена, съдържащи два компонента

2.1.1. В някои случаи хотелиерът предоставя на клиента с обща цена, както услуги по настаняване, така и други услуги, които имат самостоятелно значение. Например: хотелиерът осигурява настаняване в стопанисвания от него хотел, хранене в стопанисвания от него ресторант и осигурени от трети лица услуги като: транспортна услуга до далечна дестинация, ползване на конгресна зала, посещение на ресторант с включена вечеря и атракционна програма и други подобни услуги. В тези случаи не следва да се приеме, че доставките, предоставени на хотелиера от трети лица, които хотелиерът предоставя на туристите, имат съпътстващ характер спрямо услугата по настаняване, поради което, независимо че са определени с обща цена, същите ще имат самостоятелно данъчно третиране. Тази комплексна услуга от хотелиера към клиента за целите на ЗДДС следва да се разглежда като две отделни доставки със самостоятелно данъчно третиране - част, предоставена от хотелиера пряко като настаняване и част, която хотелиерът закупува - от други данъчно задължени лица. По отношение на частта, предоставена на хотелиера от трети лица, е неприложима намалената данъчна ставка. Следва да се подчертае, че по отношение на тези услуги хотелиерът действа като туроператор и спрямо доставката им е приложим режима на данъчно облагане, описан в раздел II. В този смисъл е Решение по свързани дела С-308/96 и С-94/97 г. на СЕС.

При определяне на данъчната основа на включените в общата цена услуга по настаняване и услуги, за които хотелиерът действа като туроператор (в примера - транспортна услуга или наем на конгресна зала, съответно хранене в ресторант с атракционна програма) следва да се има предвид изложеното в Решение на СЕС по свързани дела С-308/96 и С-94/97. Съгласно т. 37 и следващите от решението, когато между страните е договорена обща цена, включваща както закупени от хотелиера стоки и услуги от трети лица (по отношение на които се прилага специалният ред на облагането на обща туристическа услуга, когато получател е пътуващо лице), така и лично доставяни услуги (по отношение на които този ред не се прилага), общите правила за определяне на данъчната основа за целите на ДДС не биха могли да се приложат при определянето на данъчната основа за частта от общия пакет, състояща се от лично доставените услуги (в аспект на ЗДДС под общи правила в случая следва да се разбират правилата на чл. 26 и чл. 27 от закона).

За тази цел СЕС обсъжда два метода за определяне на данъчната основа на двата компонента на доставката (предоставена от туроператора/хотелиера с неговите собствени ресурси част и доставена на хотелиера от други данъчно задължени лица част):

- Метод на направените преки разходи:

Доставчикът, който прилага обща цена, изчислява размера на всички разходи, които поема във връзка с доставката. Размерът на тези разходи се определя от сбора на платените (дължимите) от него суми за закупени от трети лица стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, и направените от него разходи във връзка с услугите, които доставя лично. Така полученият общ размер на разходите се изважда от общата цена, която доставчикът получава от клиента, за да се получи общият марж. Впоследствие общият марж се разделя на марж върху закупените стоки и услуги от трети лица и на марж на лично доставените услуги в съотношение между направените разходи за доставките от трети лица и себестойността на лично доставените услуги. Този подход съгласно СЕС обаче има своя недостатък, доколкото не би могло да се твърди и нищо не предполага, че практикуваните норми на печалба от страна на доставчика по отношение на всеки един от разходите, които съставляват общата цена са пропорционални на относителния дял на съответните разходи в рамките на общата цена. Не е задължително хотелиерът да прилага една и съща норма на печалба в процентно съотношение за лично доставяните от него услуги и за тези услуги, които закупува от трети лица, както и да прилага една и съща норма на печалба в процентно съотношение за всяка една от услугите, които закупува от трети лица. В допълнение СЕС отбелязва, че методът на преките разходи по отношение на лично доставяните услуги предполага извършването на редица сложни счетоводно-аналитични операции от страна на хотелиера, което е свързано с допълнителен труд и административни разходи за него (т. 45 от Решението), поради което СЕС приема същия като допустим, но не задължителен (т. 46 от Решението).

- Метод на пазарните цени

Съгласно Решение на СЕС по свързани дела С-308/96 и С-94/97 изчисляването на цената на лично доставяните от доставчика услуги следва да се базира на пазарните им стойности, което би било до най-голяма степен в унисон с общите правила за определяне на данъчната основа за една доставка. В този случай при продажба с обща пакетна цена от хотелиер на настаняване (доставяно лично от хотелиера) ведно с други услуги (доставяни от трети лица), пазарната цена за настаняването би следвало да бъде цената на стаята, която хотелиерът прилага по отношение на клиенти, които ползват само настаняване. Прилагането на метода на пазарните цени по отношение на лично доставяните услуги от страна на хотелиера е по-подходящо и лесно, доколкото не е необходимо да се прибягва до аналитично-счетоводно третиране на всеки един от разходите, свързани с лично доставяните услуги.

Следва да се има предвид, че така представените подходи за определяне размера на дължимия данък са алтернативни. Доколкото използването на единия или другия подход би следвало да води до идентични резултати от гледна точка на определянето размера на дължимия данък, данъчно задълженото лице е свободно да избере единия от двата. В тази връзка СЕС приема за недопустимо да се изисква от едно данъчно задължено лице да прилага метода на преките разходи, за да определи размера на частта от общия пакет, състояща се от лично доставяни от него услуги, когато е възможно тази част да бъде изолирана посредством метода на пазарните цени въз основа на доставки на услуги, сходни на тези, които предлага в рамките на общата цена.

2.1.2. Следва да се има предвид, че в горецитирания пример, ако хотелиерът не превъзложи на трето лице транспортната услуга за далечна дестинация, а извърши превоза на туристите сам (на свой риск и за своя сметка), то отново ще се счита, че така осъщественият транспорт не се подчинява на данъчното третиране на доставка по настаняване, доколкото така извършената услуга има самостоятелно значение. В този случай не е налице и доставка на обща туристическа услуга, а доставка на транспортна услуга от хотелиера, за която са приложими общите разпоредби на ЗДДС, респективно не се прилага ставка на данъка 9 на сто. В случай, че услугата по настаняване и транспортната услуга са включени в обща цена, за определяне данъчната основа на двете доставки могат да се приложат описаните по-горе методи.

2.2. Доставка по настаняване и/или хранене, предоставена от хотелиер на друг хотелиер

В случаи на дублиране на резервации от хотелиерите същите не могат да предоставят услугата по настаняване на част от клиентите си (пътуващи лица по смисъла на ЗДДС) и възниква необходимост от осъществяването й чрез друг хотелиер/ресторантьор.

В тези случаи облагането на доставката по настаняване от хотелиер "А" към хотелиер "Б" е, както следва:

- за доставката на нощувка в хотел или подобно заведение, предоставена от един хотелиер (хотелиер "А") на друг хотелиер (хотелиер "Б"), който от своя стана ще ги предостави на своите клиенти, за доставката на хотелиер "А" към хотелиер "Б" ще е приложима намалената ставка от 9 на сто;

- за доставката на хранене (ресторантьорска или кетъринг услуга) предоставена от един хотелиер (хотелиер "А") на друг хотелиер (хотелиер "Б"), който от своя стана ще ги предостави на своите клиенти, за доставката на хотелиер "А" към хотелиер "Б" ще е приложим общият ред на облагане с данъчна ставка 20 на сто;

- за доставка на нощувка и хранене с обща цена, предоставена от един хотелиер (хотелиер "А") на друг хотелиер (хотелиер "Б"), който от своя стана ще ги предостави на своите клиенти, за доставката на хотелиер "А" към хотелиер "Б" ще е приложима намалената ставка от 9 на сто, единствено; когато храненето не е със самостоятелно значение. В случай, че услугите не са договорени с обща цена, за нощувката се прилага данъчна ставка 9 на сто, а за храненето 20 на сто.

Данъчното третиране на така получените доставки, които хотелиер "Б" ще предостави на клиентите си (пътуващи лица), ще е подчинено на режима на облагане на обща туристическа услуга, тъй като той предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на лицата, за осъществяването на което се използва стоки или услуги, предоставени му от хотелиер "А", от които пътуващото лице се възползва пряко.

2.3. Доставка по предоставяне за ползване недвижим имот на друго данъчно задължено лице с предоставяне на правото да го преотдава на хотелски начала на трети лица

В случаите, при които едно данъчно задължено лице "А" предоставя за ползване недвижим имот на друго данъчно задължено лице - "Б" срещу определена цена, като му предоставя и правото да го преотдава, включително на хотелски начала на трети лица, доставката от "А" към "Б" е доставка на услуга по отдаване под наем на недвижим имот. Мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем е мястото, където се намира недвижимият имот, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Приложим е общият ред на облагане по ЗДДС и данъчната ставка е 20 на сто.

2.4. Доставка по настаняване и други туристически услуги, предоставени от хотелиер на клиент (пътуващо лице) с отделни цени

Заплащането на една или повече услуги, отделно от общата цена за настаняване, води до наличие на самостоятелна доставка, подлежаща на отделно данъчно третиране. В случай че хотелиерът предоставя тези услуги сам, се прилага общия ред на данъчно облагане, при общата ставка на данъка от 20 на сто. Тези услуги не са включени в общата цена по настаняване, независимо от това, че заплащането им може да се извършва едновременно със заплащането на настаняването и същите може да са документирани с обща фактура.

За закупените от други лица стоки и услуги, които хотелиерът от своя страна пряко, без изменение, предоставя на клиентите си срещу заплащане на цена, отделна от цената на услугата по настаняване, се прилага данъчното третиране на доставките, относимо към облагане на обща туристическа услуга.

3. Място на изпълнение на услугата по настаняване, предоставено от хотелиер

Мястото на изпълнение при доставката по настаняване, предоставено от хотелиер, се определя съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, буква "в" от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение при доставката е мястото, където се намира недвижимият имот. Това е така, тъй като услугите по настаняване винаги са свързани с недвижим имот - със средствата за подслон, местата за настаняване или туристическите хижи. Доколкото транспортът и храненето могат да се осъществяват в рамките на услугата настаняване само при условията на съпътстваща доставка, мястото на изпълнение на услугата настаняване като цяло не се влияе от маршрута на транспорта и от мястото, където услугата по хранене се извършва физически.

4. Данъчно събитие

По смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие е извършването на доставката по настаняване, предоставено от хотелиер. Съгласно т. 1 на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за изискуемост на данъка, тъй като доставката е облагаема, съгласно на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

Датата на възникване на данъчното събитие за доставката на хотелиера се определя съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и това е датата, на която услугата е завършена.

В случаите когато хотелиерът предоставя услуга настаняване, включваща една или повече съпътстващи услуги, датата на данъчното събитие се определя в зависимост от датата на завършване на основната услуга - нощувка. Едновременно с това, когато хотелиерът предоставя няколко последователни нощувки, е налице една единствена доставка по настаняване, за която данъчното събитие възниква на датата на завършване на комплексната услуга. Така например, ако хотелиер предоставя нощувка с обща цена със закуска от 1 до 7 март, то датата на данъчното събитие за комплексната услуга, състояща се от 7 нощувки и закуски, ще е 7 март.

Видно от разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от закона, в случаите на извършено плащане за доставка, преди да е възникнало данъчно събитие за същата, данъкът става изискуем при получаване на плащането, като същият се счита включен в полученото плащане. Получените авансови плащания по повод на доставки по настаняване ще подлежат на облагане с ДДС, съгласно приложимата ставка от 9 на сто, без оглед на това, че хотелиерът към този момент може да не разполага с предвидените в чл. 40 от ППЗДДС документи за доказване характера на доставката.

5. Данъчна основа

Данъчна основа при доставката на услуга по настаняване, предоставена от хотелиер, се определя по правилото на чл. 26, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че:

- всички елементи, с които се увеличава данъчната основа, се облагат с намалената данъчна ставка в размер на 9 на сто.

- туристическият данък по Закона за месните данъци и такси (ЗМДТ) се включва в данъчната основа на настаняването (чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС);

- данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на датата на възникване на данъчното събитие (чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС);

- когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем (чл. 26, ал. 6 от ЗДДС);

когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем (чл. 26, ал. 7 от ЗДДС).

6. Данъчна ставка

Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.

7. Данъчен кредит

Хотелиерът има право на приспадане на данъчен кредит при общите условия на закона за начисления му ДДС по повод на доставки, предназначени за последващи доставки по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС. Независимо от обстоятелството, че за предоставените услуги по настаняване, подлежащи на облагане с данъчна ставка 9 на сто, се използват стоки и/или услуги с начислен данък върху добавената стойност 20 на сто, за същите хотелиерът има право на приспадане на данъчен кредит в размер на посочения във фактурата или известието данък, при спазване общите условия на Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС относно това право.

8. Начисляване и внасяне на данъка

В случаите на доставки по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъкът е изискуем от доставчика регистрирано по закона лице. Същият е лицето платец на данъка, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.

Видно от разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС - "Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем".

Начисляването на данъка, когато данъкът е станал изискуем (по повод на авансово плащане или на доставка), става като регистрираното лице:

- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период;

- посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

9. Документиране на доставките

Данъчните документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС за документиране на настаняването са: фактура и известие към фактура.

Задължение за издаване фактура е налице за всяка извършена от регистрирания по ЗДДС хотелиер доставка на услуга или при получаване на авансово плащане (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Когато получател по тези доставки е юридическо лице, то издаването на фактура е задължително. Когато получател е физическо лице, фактура може да не се издава, съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. За тези доставки се съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.

По отношение изискванията към фактурите и тяхното съдържание, следва да се съблюдават разпоредбите по чл. 114, ал. 1 и ал. 5 - 6 от ЗДДС. Редът и условията за издаване на дебитни и кредитни известия са регламентирани с чл. 115 от ЗДДС.

Отделно от задължението за издаване на данъчните документи по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, с чл. 118, ал. 1 от закона е предвидено самостоятелно основание за регистриране и отчитане на извършените доставки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

В чл. 40, ал. 1 от ППЗДДС са предвидени документите, необходими за доказване на доставката по настаняване, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, подлежаща на облагане с ДДС при ставка 9 на сто (чл. 66, ал. 2 от закона). Освен в случаите на авансово плащане, което предхожда данъчното събитие за доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, за да се приложи тази ставка доставчикът следва да разполага със следните документи:

1) копие от регистъра на настанените туристи;

2) удостоверение за категоризация на туристическия обект;

3) фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.

10. Определяне на облагаемия оборот

Определянето на облагаемия оборот на доставките по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.

11. Доставки, извършени от хотелиер, за периоди преди 01.01.2012 г.

Изложеното по-горе по отношение доставката по настаняване, предоставена от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, е приложимо и относно доставки, данъчното събитие за които е възникнало в периода 01.04.2011 г. - 31.12.2011 г. при условие, че доставчикът е хотелиер по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ЗТ. Съгласно същата, във връзка с т. 2 на § 1 от ДР на ЗТ, хотелиерът е лице, което предоставя туристически услуги във всички видове категоризирани по закона или е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи.

Данъчното облагане за периода 01.04.2011 г. - 31.12.2011 г. на доставките на хотелиера, действащ като туроператор, се извършва чрез прилагане на общите разпоредби на ЗДДС, в случаите когато клиентът не е физическо лице "турист" или друг туроператор. За тези доставки следва да се има предвид посоченото в становище с изх. № 24-00-33/18.05.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП относно данъчното третиране на доставките на туроператор (раздели II и III на становището), тъй като от 08.03.2011 г. предвид промените в § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС, приети със ЗИД (ДВ, бр. 19 от 2011 г.), всяко лице, което действа като туроператор, независимо дали е регистрирано по реда на Закона за туризма като такъв, когато предоставя услуга по чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, се облага по специалния ред на Глава шестнадесета на закона, когато получателят е турист по смисъла на § 1, т. 37 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 1 от ЗТ. През същия период специалният ред на Глава шестнадесета на ЗДДС е приложим и по отношение доставки от туроператор към друг туроператор.

Раздел I "Доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване" от становище с изх. № 24-00-33/18.05.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП следва да се има предвид относно доставки по настаняване, данъчното събитие на които е настъпило след 01.01.2007 г. до 31.03.2011 г. включително.

II. ДОСТАВКА НА ОБЩА ТУРИСТИЧЕСКА УСЛУГА

1. Обект на облагане

В Глава шестнадесета на ЗДДС е предвиден специален ред на облагане на туристическите услуги, който регламентира данъчното третиране на "обща туристическа услуга", по която доставчик е туроператор.

Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

За цел