Работно и униформено облекло

Работното облекло е инвентар на предприятието и се отчита като материал.

Униформеното облекло, след получаването му от правоимащите работници, се отчита като текущ разход. За него се води извънсчетоводна отчетност до срока на подмяната му.

Средствата за работно облекло са за сметка на издръжката на производството или съответната друга дейност.

Загубено, унищожено или повредено работно и униформено облекло преди изтичане на срока за износване не по вина на работника се подменя с ново, което се установява с протокол, съставен от административното ръководство и профкомитета. Когато работното или униформеното облекло е загубено или унищожено по вина на работника, предприятието го снабдява с ново и търси имуществена отговорност за остатъчната стойност на загубеното или унищоженото облекло съгласно Кодекса на труда.

Работно облекло се осигурява на работниците от предприятията от материалната и извънматериалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло.

Управителните съвети на фирмите и колективните органи за управление на другите организации определят списъците на работниците по длъжности и професии, които имат право на безплатно работно облекло, както и вида, модела, материята, цвета, отличителните знаци и сроковете за износването му.

Работното облекло се дава безплатно в готов вид, означава се със знака на предприятието и се ползва само през време на работа. Срокът за износване започва да тече от деня, в който то се зачислява на работника.

Работното облекло се предоставя на работника най-късно 3 дни след постъпването му на работа.

Административното ръководство осигурява необходимите гардероби, шкафове или подходящи помещения за съхраняване на личното и работното облекло на работниците. Изпирането и възстановяването на работното облекло се извършват от предприятието и за негова сметка.

Работното облекло след изтичане на срока за износване не подлежи на връщане.

При прекратяване на трудовото правоотношение работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Работниците, които не върнат работното облекло, заплащат стойността за срока на доизносването му.

Униформеното облекло се дава на работници, за които при изпълнение на служебните задължения се налага отличаването им от останалото население.

Носенето на униформеното облекло е задължително при изпълнение на служебните задължения.

Предприятията предоставят на правоимащите работници униформено облекло в срок до 3 месеца от датата на постъпването им на работа.
Когато трудовото правоотношение е за непълно работно време, съответно се увеличава и срокът за износване на униформеното облекло.
Срокът за износване на униформеното облекло започва да тече от датата на получаването му. Този срок тече и през време на отпуск, но не повече от 3 месеца в 1 календарна година. Ново облекло се дава, след като работникът се върне на работа и ако е изтекъл срокът на предоставеното му по-рано униформено облекло.
Униформеното облекло, срокът за износването на което е изтекъл, не подлежи на връщане.

Нормативната уредба е в НАРЕДБА за безплатното работно и униформено облекло.